- Мармаладът е много хубав - каза Царицата.
- И да е, не ми трябва. Във всеки случай не днес.
- Не можеш да получиш днес, даже ако искаш -отвърна Царицата. - Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога - мармалад днес.
- Все пак някой път ще дойде и”мармалад днес ” -забеляза Алиса.
- Никога! - каза Царицата. - Аз ти казах: мармалад на другия ден. Днес не е другият ден, знаеш.
- Не ви разбирам - каза Алиса. - Ужасно е объркано.
- Така е, когато човек живее наопаки - отвърна мило Царицата. - Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна.
- Да живея наопаки ли? - повтори крайно учудена Алиса. - Никога не бях чувала подобно нещо!
- Но в това има едно голямо предимство - продължи Царицата: - паметта на човека работи в две посоки.
- Аз знам положително, че моята памет работи в една посока - забеляза Алиса. - Не мога да си спомня неща, преди те да се случат.
- Много бедна памет имаш, щом работи само назад - забеляза Царицата.
- А вие какви неща си спомняте най-добре? - се реши да запита Алиса.
- О, нещата, които са станала по-идущата седмица отговори безгрижно Царицата. - Например -продължи тя, като залепи широко парче лейкопласт на пръста си - да вземем случая с Царския Пратеник. Сега той е в затвора, понеже е наказан. А делото ще започне чак идущата сряда и, разбира се, престъплението ще дойде най-накрая.
- Ами ако не извърши престъплението? - рече Алиса.
- Така би било най-добре - отвърна Царицата, като завърза върху лейкопласта около пръста си едно парченце панделка.
Алиса разбра, че това не може да се отрече.
- Разбира се, така ще бъде най-добре - каза тя. -Но още по-добре щеше да е, ако не го наказват за нищо!
- Тука във всеки случай ти грешиш - каза Царицата. - Тебе наказвали ли са те някога?
- Само за провинения! - отвърна Алиса.
- И след наказанието си ставала винаги по-д обра, знам! - извика тържествуваща Царицата.
- Да, но аз съм извършвала онези неща, за които съм била наказвана! - каза Алиса. - Там е цялата разлика.
- Но ако не беше ги направила, щеше да бъде още по-добре! - каза Царицата. - По-добре и по-добре, и по-добре! - Гласът й се издигаше с всяко”по-добретака че накрая тя просто изпищя.
- И да е, не ми трябва. Във всеки случай не днес.
- Не можеш да получиш днес, даже ако искаш -отвърна Царицата. - Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога - мармалад днес.
- Все пак някой път ще дойде и”мармалад днес ” -забеляза Алиса.
- Никога! - каза Царицата. - Аз ти казах: мармалад на другия ден. Днес не е другият ден, знаеш.
- Не ви разбирам - каза Алиса. - Ужасно е объркано.
- Така е, когато човек живее наопаки - отвърна мило Царицата. - Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна.
- Да живея наопаки ли? - повтори крайно учудена Алиса. - Никога не бях чувала подобно нещо!
- Но в това има едно голямо предимство - продължи Царицата: - паметта на човека работи в две посоки.
- Аз знам положително, че моята памет работи в една посока - забеляза Алиса. - Не мога да си спомня неща, преди те да се случат.
- Много бедна памет имаш, щом работи само назад - забеляза Царицата.
- А вие какви неща си спомняте най-добре? - се реши да запита Алиса.
- О, нещата, които са станала по-идущата седмица отговори безгрижно Царицата. - Например -продължи тя, като залепи широко парче лейкопласт на пръста си - да вземем случая с Царския Пратеник. Сега той е в затвора, понеже е наказан. А делото ще започне чак идущата сряда и, разбира се, престъплението ще дойде най-накрая.
- Ами ако не извърши престъплението? - рече Алиса.
- Така би било най-добре - отвърна Царицата, като завърза върху лейкопласта около пръста си едно парченце панделка.
Алиса разбра, че това не може да се отрече.
- Разбира се, така ще бъде най-добре - каза тя. -Но още по-добре щеше да е, ако не го наказват за нищо!
- Тука във всеки случай ти грешиш - каза Царицата. - Тебе наказвали ли са те някога?
- Само за провинения! - отвърна Алиса.
- И след наказанието си ставала винаги по-д обра, знам! - извика тържествуваща Царицата.
- Да, но аз съм извършвала онези неща, за които съм била наказвана! - каза Алиса. - Там е цялата разлика.
- Но ако не беше ги направила, щеше да бъде още по-добре! - каза Царицата. - По-добре и по-добре, и по-добре! - Гласът й се издигаше с всяко”по-добретака че накрая тя просто изпищя.